ПРИРОДНА МЕДИЦИНА
ЗДРАВЕ
Един здрав човек да седи вкъщи, той е затворник – дяволът го държи вкъщи. Христос, и Той излизаше навън за молитва. Така са правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня естествен закон, който са практикували хората преди хиляди години.
“Екскурзиите и Слънцето”, стр. 126; 205
Сега с вас, младите, може да се правят големи реформи. Ако вие не се свържете със законите на Природата, ще имате същите резултати както старите... За да бъдете силни и здрави, трябва да използвате сутрешния въздух и слънчевите лъчи.
“Великденски подарък”, стр. 122; 205
Законът е, че ти искаш да продължиш своя живот и следствие на това трябва да има обич. В обичта животът се продължава.
“Двата полюса”, стр. 248; 128
Когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда; когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат; когато се нарушават законите на Любовта, мозъкът, главата страда.
“Хигиена на живота”, стр. 93; 99
В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина.
“Плодовете на Духа”, стр. 394; 25
Здравето на човека зависи от законите, които управляват него¬вото тяло. На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав.
“Закони на дишането”, стр. 387; 167
За да бъдете здрави, трябва да мислите.
“Основи на здравето”, стр. 281; 144
Здравето почива върху онзи закон на човешката мисъл; здравето почива върху онзи закон на човешките чувства; здравето почива и върху онзи закон на човешките постъпки.
“Сила и безсилие”, стр. 245; 164
Здравето почива на онзи основен закон – равновесие между ума, сърцето и волята. То е здраве.
“Начини на мислене”, стр. 212; 148
Благоприличието е закон за здравето. Благоприличието е хигиена на живота. С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания.
“Закон за благоприличие”, стр. 137; 84
Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следо¬ва¬телно той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към Доброто. Ако е готов всякога да прави Добро, човек е здрав. Не може ли да прави Добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен.
“Хармоничен избор”, стр. 130-131; 83
Когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелност на всички органи, и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека.
“Съчетание, приложение и изпълнение”, стр. 109; 99
Като се вземе широчината на врата и се умножи по две, получава се мярката на кръста. Ако се вземе широчината на китката и се умножи по две, това е широчината на врата. Щом се нарушат тези мерки, човек е нарушил разумните закони на Природата. От спазването на тези закони зависи здравето на човека.
“Иде Исус”, стр. 96; 87
Здравето почива върху почвата, на която живеем и върху храната, която приемаме... От този закон изваждаме правилото, че човек се храни не само с хляб, но и неговият ум се нуждае от здравословна храна.
“И оздравя дъщеря й”, стр. 5, 6; 30
За да бъде в изправност мозъчната система на човека, преди всич¬ко той трябва да разбира онези закони, през които са минали съществата преди него, т.е. той трябва да знае законите на храненето и дишането.
“Къртица, славей и пчела”, стр. 240; 83
Въпросът за храненето е математическа задача, която, колкото и да е проста, непременно трябва да се разреши. Докато не разрешите тази задача правилно, всичките ви усилия към велики и сложни задачи ще бъдат безуспешни. Щом разрешите въпроса за храненето, ще ви се наложи разрешаването задачата за съня, за спането. Знаете ли в колко часа трябва да си лягате и в колко да ставате? Ще кажете, че това зависи от условията. Не, външните условия на живота не могат да изменят законите на разумната Природа. Тя строго е определила за всеки човек, кога да си ляга и кога да става.
“Математически задачи”, стр. 108; 40
Ако здравето не иде навреме, то не е здраве. И ако болестта не иде навреме, тя не е болест.
“Добрата Воля Божия”, стр. 353; 89
